в ъгълчетата са сгушени пътеки

в бяло се прокарват тънки дири

- спомени за дни далеч не леки.

Вглеждам се в очите на момчето,

с което заедно поехме пътя някога

спомням си моментите, където

целувахме си дори сянката.

Виждам те как ми разказваш за мечтите,

как бъдещето ни възторжено рисуваш,

как бляскат на лицето ти лъчите 

и никак ти не се преструваш.

Вглеждам се в очите ти красиви -

то е там, момчето в теб живее

може да не сме тъй млади и тъй диви,

но душата ми"обичам те" все пее.

Стихотворение на Димитрина Петрова за конкус "Обич многолика"