Да нося в ръцете икона
и боса,гореща,от мен да изпъдя
най-тайните стонове

Пустинна и нежна снага прелюбодейна
да гъне я силен характер.
Нетрезва от болка,така като вейка
обрулил горещия вятър

да сетя си края или апогея.
Свободна душата да плува
над хорската злоба.Очи да зарея
в далечното, дето сънувам.

И вперени в мен да запаля звездите
с  горещата вяра в доброто,
с онази неистова вътрешна бездна,
наричана обич без брод.

Тя още бушува.Нима ще я спрете
със няколко въглени жалки?
Танцуваме двете-сестри нестинарки
и светим-две свещи запалени.

Не съм нестинарка,но искам да бъда.
все някога всички изгаряме.
Било от любов,било от разлъка
било в самотата попарени

Така ни пречиства великия огън
така ни разпалва душите.
Днес моята тръпне,от обич се гъне-
къде ли без теб да се сгуши ?

А утре безлика и станала пепел,
навярно ще срещне отмора?
Ранима и плаха,лишена от смелост
аз вярвам,че пак ще се бори. 

*  *  *

Стихотворение на sdushkova за конкурс "Обич многолика".