Навън валеше, не беше за разходка и Никола Генов взе да прегледа вестника. На четвърта страница от малка обява разбра, че обучават за интернет. Тъкмо случей за него. От години синът му живееше във Филаделфия и интернетът щеше да е връзката между тях. Нещо типично за времето. Компютрите дават тази възможност. Генов погледна през прозореца и се развесели. Ето ти повод за излизане. „Ще отида да разбера на място, как точно стоят нещата.”, си каза с чадър в ръка вече в антрето. Заличката за обучение се оказа малка и претъпкана. Смяташе да се върне и в същото време реши: щом е дошъл, трябва да опита, преди да се откаже.
---
Оказа се възприемчив ученик. Не си спомняше, какво точно беше написал върху клавиатурата сам, без помощта на инструктора, но си спомняше ясно, колко изненадан бе, когато върху монитора се появиха думите: “Татко, добре ли си? ”  “Да”, написа бащата и спря. Достойнствата на компютрите бяха явни, но не можа да разбере, защо така силно се развълнува. Синът му продължи: “И аз съм добре. Скоро посетих  Кабо де ла Нао. Много красиво място. Нос ла Нао е най-източната част на Иберийския полуостров. Знаеш ли, хоризонтът там е като дъга.  „Колко странно!”, помисли си бащата. Намести очилата си, но не можа да напише нищо повече.

Продължава тук
Разказ от Димитрина Бояджиева в конкурса "Стъпки през времето"