• Не го вдигай! – посъветва ме Ива и хищно ме захапа.

Успях да се откъсна от сладките й клещи, защото знаех, че се обажда жена ми – желаеше отчет за степента на готовност за гостите. Докато й обяснявах, че всичко е окей, Ива напук правеше с мен каквото си пожелае. След разговора по телефона отказах да продължим и тя се разфуча, след минута тресна вратата, а аз се правех на сърдит, но всъщност си бях просто омаломощен.

Помотах се насам-натам из апартамента и ето че на външната врата се звънна. Мария и Евгени бяха минали през болницата и взели жена ми, Женя.

• Спал ли си, мили? – попита  Женя и ме плесна по бузата.
• Заповядайте! Чувствайте се като в ада, парсон, в дома си! И ти! – казвам на Женя и правя опит да я шляпна по задника, но тя ловко се отмества и ръката ми с непремерена сила се стоварва върху меките, задни части на Евгени.
• Странен начин за поздрав на приятелите си имаш, Серго! – избъбри смутено Евгени.
• Шляпни и мен! – предлага ми Мария, съпругата на Евгени и го врътва закачливо задничето си…