така свенливо, срамежливо подивял.

Не искам реалността банално сегашна,

а любов като в снимка с рамка прашна.

Усмивка, поглед, после пак усмивка,

искам да съм твойта ретро срамежливка.

Ще си пишем писма на хартия с перо,

гълъб бял ще ни ги донася на место...

Ще ги чакаме дълго тръпнейки в желания,

после ще четем многословни обожания...

Ще носиш шапка и ще я докосваш вежливо,

а аз ще оправям роклята си грижливо.

Ще пуша разсеяно от абаносово цигаре,

а ти ще отпиваш от чаша глътките божоле....

Под благоприличието ще скрием оня плам,

после ще забравим насаме всеки срам...

Ще танцуваме на музика от грамофон,

ти ще ме търсиш по аристократичен телефон...

Ще ме поздравяваш с почтително бонжур,

в съкровен миг ще ти казвам жутем мон амур...

Ще се любим във легло с копринен балдахин,

а одаята ще е в цвят с нюанс аквамарин...

Подари ми такава любов с ретро привкус,

покани ме за един единствен нежен блус...

Обичай ме като във филм черно-бял,

така свенливо, срамежливо подивял.

Не искам реалността банално сегашна,

а любов като в снимка с рамка прашна.

Любов извън всяка реалност сегашна....

искам, искам!

Стихотворение на Деспина Клер за конкурс "Обич многолика".