Не, не още!
Остави звездопади
да търся
в будните нощи!
Звездопади - безброй,
и да вярвам, че са
взривени
от твоя копнеж да си мой.

Не казвай, че ме желаеш!
Не, още не!
Искам да го усетя аз,
самата,
с душа и сърце,
когато ме взимаш
и трескаво, само
с дъха си
прошепваш моето име.

Не казвай, че е завинаги!
Не, пред мен!
Не разваляй магията
да бъда
в несигурен плен!
Доброволно - слаба,
да те искам, да те
жадувам,
да горя на чувствена клада.

Стохотворение на Таня Лозанова за конкурс "Обич многолика"