Постинг
11.05.2014 10:00 -
Савина
Зад канарите е пущинак. Тъничка пътечка се възкачва нагоре, промуш-
ва се между тревите, лъкатуши насам-натам.
На най-високото пътеката се разделя, едната посока върви към “ранчо-то” на Душан. Това е по-широко място, заградено с плет. Тук са козите на Душан. Десетина кози са, щури, същински дяволи... Душан по цял ден вири кривака след тях. Краката го болят вече, задъхва се по стръмното, но не се отказва от козите. Те са му всичкото на този свят.
“Ранчото” е една стаичка и навес. Стаичката е за Душан, а в навеса стои фуражът за животните. Някакъв журналист от окръжния вестник преди време бе нарекъл в материала си имението на Душан “ранчо” и така си остана.
Душан е едър мъжага. Плещите му са като канари. Гласът му e гърлен, крачката му е широка... Един път в годината косата му вижда ножица - когато отива в града да си оправи сметките от продажбата на млякото и кожите. Не върви някак да се яви пред хората неподстриган и облечен как да е.
В ниското е селото. Гледано от канарите, то е една шепа къщи. Но си има всичко - черква, училище, читалище. /Училището е празно вече./ И сто-панство имаше. Само че навремето Душан не стана член на стопанството. Не искаше да го командват. И се засели в тоя пущинак.
Другата посока на пътеката води към Светата обител. Това са четири разклатени стени и един слегнат, почернял покрив. На места покривът е и продънен, вижда се гредоредът. Оттам нощем изхвърчат прилепи, които като дяволи кръжат в небето.
Между стените се мярка фигурата на поп Стайко.
Поп Стайко е слаб, с изпито лице. Расото сякаш е окачено на раменете му. Той тътри едни сплъстени чепици. Косата му се подава на фитили под ка-лимавката.
На младини и той бе избягал от човешката суета в това скрито място. В манастира още имаше живот, идваха от селата да се помолят тука. Навръх на Голяма Богородица ставаше събор, колеше се курбан.
Продължава тук.
Разказ на Динка Илиева за конкурса "Стъпки през времето"
На най-високото пътеката се разделя, едната посока върви към “ранчо-то” на Душан. Това е по-широко място, заградено с плет. Тук са козите на Душан. Десетина кози са, щури, същински дяволи... Душан по цял ден вири кривака след тях. Краката го болят вече, задъхва се по стръмното, но не се отказва от козите. Те са му всичкото на този свят.
“Ранчото” е една стаичка и навес. Стаичката е за Душан, а в навеса стои фуражът за животните. Някакъв журналист от окръжния вестник преди време бе нарекъл в материала си имението на Душан “ранчо” и така си остана.
Душан е едър мъжага. Плещите му са като канари. Гласът му e гърлен, крачката му е широка... Един път в годината косата му вижда ножица - когато отива в града да си оправи сметките от продажбата на млякото и кожите. Не върви някак да се яви пред хората неподстриган и облечен как да е.
В ниското е селото. Гледано от канарите, то е една шепа къщи. Но си има всичко - черква, училище, читалище. /Училището е празно вече./ И сто-панство имаше. Само че навремето Душан не стана член на стопанството. Не искаше да го командват. И се засели в тоя пущинак.
Другата посока на пътеката води към Светата обител. Това са четири разклатени стени и един слегнат, почернял покрив. На места покривът е и продънен, вижда се гредоредът. Оттам нощем изхвърчат прилепи, които като дяволи кръжат в небето.
Между стените се мярка фигурата на поп Стайко.
Поп Стайко е слаб, с изпито лице. Расото сякаш е окачено на раменете му. Той тътри едни сплъстени чепици. Косата му се подава на фитили под ка-лимавката.
На младини и той бе избягал от човешката суета в това скрито място. В манастира още имаше живот, идваха от селата да се помолят тука. Навръх на Голяма Богородица ставаше събор, колеше се курбан.
Продължава тук.
Разказ на Динка Илиева за конкурса "Стъпки през времето"
5G (0) – Въведение към материалите за по...
50+ идеи за „направи си сам“ коледна дек...
Вила Армира /Източни Родопи/
50+ идеи за „направи си сам“ коледна дек...
Вила Армира /Източни Родопи/
Няма коментари
