Писателят ходеше от стая в стая и оглеждаше. Къщата беше стара и доста занемарена, но си личеше, че  е строена с мерак: резбованите слънца по таваните, цветните стъкла на верандата... Основите от дялан камък. Майсторите – колко са били – вложили са цялото си умение и сърцата си във всяко едно нещо. Писателят опитваше да си представи миналото, вглеждайки се във всеки ъгъл. Вятърът на времето бе отвял и стъпките, и гласовете на хората, пребивавали тука, но имаше още надежда за живот в къщата: под широката, почерняла стряха се гушеха врабци, коминът беше готов да запуши...
   Насреща се издигаше планината - величествено и гордо. Каква гора наоколо! Какви огромни дъбове... Хайдушки поляни, потайни пътеки – всичко това го имаше около махалата Манастирци. И трупани от векове събития - писателят Боров само трябваше да натопи перото си в тях и да заструят бисерите в творчеството му.
   След като огледа стаите, той тръгна към гората. Прекоси дворчето и пое по каменистата пътека, която извиваше между дърветата. Ту по-бърза ставаше крачката му, ту се забавяше. Желанието му бе да  се почувства съприкосновен с цялата тази атмосфера наоколо. В къщата беше останала Дора, жена му - да чисти плесента по гредите и да мие врати и прозорци. Тя беше навикнала на работа, нали апартаментът в града чакаше на нейните ръце. Угаждаше и на мъжа си: събираше разпиляните по килима  листове от ръкописите му, пазеше тишина, когато той пишеше, правеше му чай, и му го поднасяше... Беше общо взето любяща жена, доста прилична на вид и с хрисим характер. Само дето не винаги разбираше съпруга си. Защо му е нужно да се рови в човешката душа? Какво има в човека, че да не може отведнъж да се разбере?... А сега и тази къща. Колко пари дадоха за нея! Трябваше да се трепе и да чупи ноктите си, за да очисти всичкото, което времето е наслагвало. Целият този прахоляк между стените!... Какво щяха да спечелят? Разбиха колата по кривите пътища насам, в магазина нямаше какво да се купи за ядене... Дворът сигурно е пълен с влечуги.  И дървеници дали няма между тия дъски? Цветните прозорчета - едно по едно трябва да се търкат...  
Продължава тук.

Разказ на Динка Илиева за конкурса "Стъпки през времето"