Постинг
22.10.2014 13:00 -
Човекът на къде…
И този ден преля…
Препълни коритата с многоточия.
Подгизнаха надежди, дъждът не спря,
изкиска се, злосторникът, и хукна,
чертаейки поредната си автономия…
Пороища привика, гърбом се изсмя
и удави на лятото прохладно края.
Птиците прегракнаха от страх,
а кучето време нямаше да се разлае.
Цинизмът на времето се стече днес,
страховито беше- сякаш земетръсно.
Облаци увиснаха- продрани есенес,
Земята се разплака- дъжд й втръсна.
И хукнаха изплашени гърла…
човеци и животни във стихиен уплах.
Надежди пропилени, страх и глад…
Къщите ги няма- пороят ги нагълта.
И се вдигна вопъл… Чак до горе…
Страшен вопъл… гърло се дере.
Човекът плаче…
Плаче си човекът в горест…
А дъждът се спря…
Върна се в дома си…
Човекът… На къде?..
Стихотворение на за teogea11 Клуб 50+
Препълни коритата с многоточия.
Подгизнаха надежди, дъждът не спря,
изкиска се, злосторникът, и хукна,
чертаейки поредната си автономия…
Пороища привика, гърбом се изсмя
и удави на лятото прохладно края.
Птиците прегракнаха от страх,
а кучето време нямаше да се разлае.
Цинизмът на времето се стече днес,
страховито беше- сякаш земетръсно.
Облаци увиснаха- продрани есенес,
Земята се разплака- дъжд й втръсна.
И хукнаха изплашени гърла…
човеци и животни във стихиен уплах.
Надежди пропилени, страх и глад…
Къщите ги няма- пороят ги нагълта.
И се вдигна вопъл… Чак до горе…
Страшен вопъл… гърло се дере.
Човекът плаче…
Плаче си човекът в горест…
А дъждът се спря…
Върна се в дома си…
Човекът… На къде?..
Стихотворение на за teogea11 Клуб 50+
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
