Постинг
16.08.2014 11:00 -
Време за обичане
Години с вятъра препусках,
по рачешки- почти напред,
посоките на времето изпусках,
и чаках и за мен да дойде ред...
Съдбата ми помолила морето,
да бъде мащеха на моя път,
преплувах го, но само във небето,
следите си оставях в нежен стрък...
Водата ми не беше бистра,
размътвана от моя нрав,
душата пазех... Да е чиста
и да не лазя само в мрак...
За сянката в душата си разказвах,
опитвайки да устоя като жена,
упреквах се сама, но не показвах,
пристанището на разбитата вълнА...
Живеех, молейки Морето,
късметът да изхвърли на брега,
като картина нарисувана в сърцето,
на нечия погубена Съдба...
И Чудото на болката отвърна,
с Любов заслужило брега,
в годините очаквали да се превърна,
в стихията на нечия вълнА...
Докоснах го, несвикнала да губи,
калена в бурите Жена...
Следите си открих и не погубих,
стремежите... На Любовта!
Стихотворение на каТЯ за конкурс "Обич многолика".
по рачешки- почти напред,
посоките на времето изпусках,
и чаках и за мен да дойде ред...
Съдбата ми помолила морето,
да бъде мащеха на моя път,
преплувах го, но само във небето,
следите си оставях в нежен стрък...
Водата ми не беше бистра,
размътвана от моя нрав,
душата пазех... Да е чиста
и да не лазя само в мрак...
За сянката в душата си разказвах,
опитвайки да устоя като жена,
упреквах се сама, но не показвах,
пристанището на разбитата вълнА...
Живеех, молейки Морето,
късметът да изхвърли на брега,
като картина нарисувана в сърцето,
на нечия погубена Съдба...
И Чудото на болката отвърна,
с Любов заслужило брега,
в годините очаквали да се превърна,
в стихията на нечия вълнА...
Докоснах го, несвикнала да губи,
калена в бурите Жена...
Следите си открих и не погубих,
стремежите... На Любовта!
Стихотворение на каТЯ за конкурс "Обич многолика".
Няма коментари
