Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта.

Майски нощи под луна сребристобяла
и звезди, поръсени с бадемов цвят.
Калко обич във очите засияла!
Колко трепети в сърцата ни горят!

Дойде есен, ние пак сме с тебе двама.
Стъпките ни бавни есенно шептят.
Любовта ни още силна е, голяма,
но го няма пролетният дъхав цвят!

Искам аз да бъдем и в студена зима
с топли длани, с влюбеви, добри очи.
Тази приказка навеки да я има,
песента в сърцата вечно да звучи!

Стихотворение на Анка Келешева за конкурс "Обич многолика"