умее често да се превъплъщава-

веднъж е сестра, друг път любима,

но винаги с най-ценното ни дарява.

В очите на детето ми всеки ден изгрява

и пак там се промъква, щом вечер ги затвори

и сърцето ми всеки път песен запява,

когато думичката мамо „заговори”.

Блясъкът в очите му- така ясно се четеше...

Отново в прегръдките си ме беше сграбил,

а сърцето му по-силно от всякога туптеше-

всичко бе ми дал и цялата ме бе ограбил...

Пак тя на помощ ще се притича

и никога не ще те предаде,

защото сестрата винаги обича

и живота си за твоя ще даде!

Ако ли пък приятелите ни ги няма-

в дните мрачни и в дните осветени,

мъката ни ще е двойно по-голяма,

а радостите така малки, когато са несподелени.

Понякога от всичко човешко искаш да се скриеш

и да си обичан от едно същество различно,

с което мъката си малко да убиеш-

без преструвки- съвсем първично.

Дали си майка или любима,

сестра или добър приятел,

знай едно- че и пролет, и лято, и есен, и зима-

винаги на любовта си ти подател!

Стихотворение на Мая Долапчиева за конкурс "Обич многолика"