Та тя е била майчица тъй нежна и любима,безкористна ,човечна като всички нас, понесла в трудни времена на нежните си плещи недъзите и греховете тежки на още по-греховния бездушен,древен свят!

Дали е плакала беззвучно или протягала ръце към своя син,туй ние можем  само да гадаем..., но тя е била майка като нас!

Поглеждам  по внимателно към нея, към  скромно сплетените и ръце и мисля си- какво ли иска да ни каже – да ни спести, да ни насочи или отново поредната ни грешка да прости!?

Аз  искам днес за Теб да се помоля  Пресвета майко и жена затуй,че хиляди години ни закриляш,че си ни винаги най-вярната опора в светла радост и печал !

 Аз  искам да отнема  част от твоето страдание, да видя в топлия ти взор искрици да блестят,защото си заслужила отдавна и крайно време е човеците на Теб  да  благодарят!