От няколко дена никак не съм добре. От ден на ден става още по-зле.Не мога да спя, а заспя ли съм  в безтегловност като в космоса. Ето снощи, но какво да ти разправям, тъкмо съм заспал и...гледам черна мечка пред вратата ми. Не, не съм добре! Разбираш ли ме, братле, никак не съм добре.

- М-да,разбирам те.-отвърна ми Санди, приятел от детинство и като дръпна издълбоко от цигарата си, дипломатично  през пушека ми заяви. - Ясно!

Гледах го и сам се чудех,какво толкова му е ясно, но реших и аз да използвам дипломацията и отговорих кратко. -Добре, де...ами сега?

- Сега! - отвърна ми той и замълча , след кратка пауза тържествено ми заяви: Не ми мигай така като на парцали, ами разбери! Уплашен си и толкова. В най лошия случай си навлязал в сляпата неделя. Ясно ли ти е!

Колко ми беше ясно и сам не знаех, но категоричноста на Санди ме убеди и замигах още по често.

-Ало? Тук ли си.- чух гласа му като в мъгла и отговорих механично. -Ами-и,да...

Продължава тук.

Разказ на Георти Янев /Мери/ за Клуб 50+