Постинг
22.10.2014 10:00 -
Тадж Махал
За повечето хора, загубили скъп близък, съботата е особен, дори свещен ден. В студ и пек, сняг или киша, те неизменно са на гробищата. Носят цветя, палят свещи и се суетят около подредените гробове, след което стоят, застинали на малките пейки в тих унес, всеки с мислите си. Двамата пенсионери от години спазваха неотклонно този негласен ритуал, обгрижвайки гроба на злощастния си син, загинал при катастрофа. Три години след нелепата му смърт в една поредна събота установиха, че през няколко гроба от техния има прясно погребение. Отидоха до новата могилка, отрупана с венци и цветя. На дъсчения кръст и закрепения на него некролог прочетоха името на млада 35 – годишна жена. От снимката ги гледаше, радостно усмихната и навярно щастлива в момента симпатична брюнетка.
При редовните си посещения в гробищния парк, от близки на починалата разбраха, че е родилка, умряла при раждането на второто си дете. Голяма семейна трагедия. Сепсис, вследствие на асфикция на плода. Почти седмица след загиването на плода в утробата и, установили смъртта му. Медиците се разтичали, последвала спешна операция, но както за детето така и за майката е било твърде късно. Няколко дни преди термина, при контролния преглед, генеколожката не си направила труда да прослуша сърдечните тонове на плода и от там тръгнало всичко. Резултата – новата купчина пръст, окичена с цветя и обляна от сълзите на близките.
Продължава тук.
Разказ на Djani за Клуб 50+
Няма коментари
