Постинг
14.08.2014 13:00 -
Казабланка
Няма доживотна пламенна любов каквато й се искаше на Жана. Животът дори шестица да ти е поставил, каквото и да правиш, все тая. Любовта започва и свършва по волята на съдбата, па било то любов, било то креват. Надарена бе Жана с глас – не ангелски, а дяволски – плътен, тъмен като разстопен шоколад. Най-обичаше да пее „Казабланка” – песен за бяла къща и любов. Пееше я на испански много прочувствено. Представяше си бялата къща и момичето там живеещо без любов. С тази песен Жана се яви на кастинг за певица на кораба „Месамбрия” и беше одобрена. Колкото и бурно да беше морето Жана се чувстваше силна и независима сред екипажа – все мъже осъдени да живеят с месеци без жени. Като шарани лапаха по Жана, жужаха като пчели крй цвете, но щом корабът пуснеше котва, бързо се изплъзваха и отиваха при своите момичета. Така беше докато на кораба се качи Нотев – моряк с напориста красота, която разгоря у Жана пламъка на любовта. Гореща като печка тя се отдаваше единствено на него, пееше Казабланка с неподозирана сантименталност и предизвикваше сълзи у екипажа. Бурен върху койката, морякът Нотев се оказа от породата мъже дето омагьосват жените, но бързо им се насищат. Още преди корабът да пусне котва, изтощителната Жана вече не го блазнеше. Даде й да разбере, че си е изживяла срока, дето й го е отпуснал. Изкарана на светло, Жана трябваше да се примири, нямаше как, но тя си беше навила на пръстта, че от тази връзка зависи живота й. Хитром се опита да го задържи. Опита тя с женска магия, но Господ плътски молитви не чува, а само тия на душата. И макар да знаеше къде е границата, Жана я премина, напълно се отдаде на дявола и си изпепели любовта.
Продължава тук.
Разказ на Димитрина Бояджиева за конкурс "Обич многолика".
Продължава тук.
Разказ на Димитрина Бояджиева за конкурс "Обич многолика".
