В каручката покрита с брезентов гюрук , обвита в домашни черги лежеше жена му - Айше.

Тя охкаше и леко приплакваше при всяка неравност на пътя. В дъното на този така да се каже омнибус прегърнати спяха техните добри приятели - Кавръка и жена му. Бяха тръгнали да търсят изцеление.Айше от години беше чамава, болна , слаба и немощна. По тази причина нямаха деце.Ходиха при доктори от града, билки всякакви вземаха. И няма и няма лек - невярна болест казваха всички и вдигаха рамене. Тогава той реши.Беше чувал от хората , че в едно село на сръбската граница - Шишенци се казвало имало лечител - познавал и лекувал и ...чамави и всички и други болежки.

 Те казвал , от Бога са дадени и ...дяволът е този ,който ги владее. Но с молитва и баене всички отиват по своя път.И тръгнаха. Кавръкови с големи кандърми - за дружки по пътя.

    Дъждът барабанеше по брезента монотонно и не спираше. Кончето уморено и припенило около юздите плачеше за почивка. Йоско оглеждаше наоколо и търсеше с поглед навес или барака  - за спирка и нощна почивка.И ето от едната страна на пътя в сумрака изникнаха стари постройки , на изоставени в миналото обори.Реши и дръпна дизгините.

Продължава тук.

Разказ на bouttzo / бучо/ за конкурса "Обич многлика".