Постинг
15.08.2014 09:00 -
Лятна сказка
Винаги ми се е искало да опиша любовта и предателството.
Но не сладникавия отенък на чувствата или двойнствения образ на
изневярата, а за онази ръждива и смазваща човешкото его предателска
любов,която унищожава вярата в доброто.
Толкова силно ме тресе идеята,че чак перото ми се нажежава.
Хората се надпреварват да стават приятели, да си приписват
приятелства, да се набутват до нескромност там, където не им е
мястото, само и само да извоюват временен покой за дните и съвестта
си, един такъв измислен и несигурен покой, в който да избягат от мислите,от делата си, от страховете си, дори от себе си...
Но кой , кой може да достигне Божията хармония, да облече семплата
дреха на онова вселенско,космическо равноденствие на душата, към
което се стреми от памти века, човека?
И тъй като гроздето е кисело, по-лесно е човек да стане предател,
вместо отшелник, да сътвори съмнения, вместо храм на добротата?
Търсите повода или развръзката за този неистов мерак?
Ами няма ги.
Предателствата така са обсебили живота ни,
че ако Диоген огрее само пред своето бъчвено иглу ,
веднага ще попадне на находка,без да се налага да минава през вековете
с фенера си.
И колкото по-настъпателно прииждат неканените и нежелани
събития,които ти събличат и последната риза,толкова повече се
развъждат и предателите, впиват се като пиявици в плътта ти ,
късат,оглозгват и вампиросват вярата ти ,че човек за човека може да
бъде и брат...
Продължава тук.
Есе на sdushkova за конкурс "Обич многолика".
Но не сладникавия отенък на чувствата или двойнствения образ на
изневярата, а за онази ръждива и смазваща човешкото его предателска
любов,която унищожава вярата в доброто.
Толкова силно ме тресе идеята,че чак перото ми се нажежава.
Хората се надпреварват да стават приятели, да си приписват
приятелства, да се набутват до нескромност там, където не им е
мястото, само и само да извоюват временен покой за дните и съвестта
си, един такъв измислен и несигурен покой, в който да избягат от мислите,от делата си, от страховете си, дори от себе си...
Но кой , кой може да достигне Божията хармония, да облече семплата
дреха на онова вселенско,космическо равноденствие на душата, към
което се стреми от памти века, човека?
И тъй като гроздето е кисело, по-лесно е човек да стане предател,
вместо отшелник, да сътвори съмнения, вместо храм на добротата?
Търсите повода или развръзката за този неистов мерак?
Ами няма ги.
Предателствата така са обсебили живота ни,
че ако Диоген огрее само пред своето бъчвено иглу ,
веднага ще попадне на находка,без да се налага да минава през вековете
с фенера си.
И колкото по-настъпателно прииждат неканените и нежелани
събития,които ти събличат и последната риза,толкова повече се
развъждат и предателите, впиват се като пиявици в плътта ти ,
късат,оглозгват и вампиросват вярата ти ,че човек за човека може да
бъде и брат...
Продължава тук.
Есе на sdushkova за конкурс "Обич многолика".
Няма коментари