Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2014 12:00 - Циганката
Автор: club50plus Категория: Изкуство   
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
0



Младият мъж наблюдаваше движещото се по поляната момиче. Забелязал бе колата, която идваше по пътя между хълмовете, после видя как тя спря до скалите. От нея слезе момичето и оглеждайки се, тръгна към реката. Направи няколко крачки по брега, после се насочи към поляната. Приличаше на огромна пеперуда с шарената си поличка и пъстреещия шал на раменете.

             Младежът беше седнал в тревата. Момичет уплашено вдигна ръка към гърдите си, като доближи до него.

           - Забелязох, като слязохте от колата... – каза младежът.

           Момичето все още изглеждаше уплашено. Повъртя се на поляната, продължавайки  да се оглежда, после посочи с ръка към скалите:

            -Тази канара, жълтата, която прилича на изправен кон... – и се извърна колебливо. – Едно дърво също трябва да има, много високо дърво...   

            - Какво дърво? Нещо търсите ли? – Младият мъж се надигна . – За първи път виждам колата ви...

            - Минавам оттук...

            - Как се казваш? – подаде ръка младежът . – Аз съм Милен.

            - Ферузе – момичето леко се смути, като произнасяше името си.

            Милен също хвърли поглед към скалите, после  учудено се взря в момичето:

            - Тук, на поляната... спомням си, имаше дънер. Гръмотевица паднала върху дъба... После дънерът изгни и тревата скри всичко.

             Момичето се загледа към реката.

- Много пъти ми се е искало – промълви то. – Мислех си, че няма да мога...

- Какво?...

            -Да намеря мястото... – Ферузе като че ли се колебаеше да продължи. Отмести къдриците от челото си, дръпна и шала от раменете си, сякаш й пречеше и потърси къде да го остави в тревата.     

            За миг настъпи мълчаие. Чуваше се само как в далечината пеят птици и вятърът шумолеше в тревата. В небето мина самолет и остави дълга бяла диря след себе си. Милен вдигна глава към синеещия простор. Ферузе стоеше неподвижно, но се усещаше вълнението, изписано по лицето й. Погледът й отново се насочваше ту към  скалите, ту към реката. И още по-нататък, където пътят изчезваше между хълмовете...

Продължава
тук.

Разказ на Денка Илиева за конкурс "Обич многолика".




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: club50plus
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 561289
Постинги: 512
Коментари: 270
Гласове: 1290
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031