Постинг
01.08.2014 10:00 -
Приказка една , за една изгубена душа...Аз самата
Приказка една ,за една изгубена Душа.......
Мъгла , загадъчност , мистерия , един непристъпен връх , замък с високи кули , а на най-високата кула...малко прозорче с решетки и през него и мъглата ,която се стелеше наоколо аз гледах Света , който беше тъй далечен , недосегаем и забранен за мен от самата мен... Бях забравила мириса на цветята , песента на птиците , не поглеждах облаците в небето , слънцето не посрещах и луната и звездите , бях си забравила някъде и мечтите... с една дума , аз самата себе си бях забравила... И както си гледах аз от прозорчето на кулата апатично , тъжно и безразлично , едно перце от чудна птица в моите ръце долитна... Аз го хванах с треперещи ръце и затуптя по - бързо и радостно моето сърце... Вдигна се мъглата завчас и видях аз как ромоли водичка в рекичка , как красиви пеперуди летят сред цветята , а пчеличките кацат и събират цветния прашец , едно малко жабче подскочи , а гущерчето уплашено , вратле проточи , озърна се и бързо под камъче се скри...
Продължава тук.
Разказ на Емилия Петрова за конкурс "Обич многолика".
Мъгла , загадъчност , мистерия , един непристъпен връх , замък с високи кули , а на най-високата кула...малко прозорче с решетки и през него и мъглата ,която се стелеше наоколо аз гледах Света , който беше тъй далечен , недосегаем и забранен за мен от самата мен... Бях забравила мириса на цветята , песента на птиците , не поглеждах облаците в небето , слънцето не посрещах и луната и звездите , бях си забравила някъде и мечтите... с една дума , аз самата себе си бях забравила... И както си гледах аз от прозорчето на кулата апатично , тъжно и безразлично , едно перце от чудна птица в моите ръце долитна... Аз го хванах с треперещи ръце и затуптя по - бързо и радостно моето сърце... Вдигна се мъглата завчас и видях аз как ромоли водичка в рекичка , как красиви пеперуди летят сред цветята , а пчеличките кацат и събират цветния прашец , едно малко жабче подскочи , а гущерчето уплашено , вратле проточи , озърна се и бързо под камъче се скри...
Продължава тук.
Разказ на Емилия Петрова за конкурс "Обич многолика".
Няма коментари
