Изненадах се на желанието на съпруга ми, на утрешния ден т.е. днес да излезем на разходка. Някъде! С колата. Задачата беше аз да предложа сутринта къде да бъде осъществено предложението му! Ето възможност да отидем на Св.Мина! Знаех само посоката. С Юлия, моя колежка от университета и приятелка, живееща в Орландовци, уточнихме – близо до София, в северна посока, на около 15-16 км., след Орландовци и Бенковски, срещу известното „изтрезвително” на МВР,то – в дясна посока, след пречиствателната станция. Не дадох възможност на съпругът ми да откаже ходенето до манастира! Лесно го намерихме. Ден като ден –събота.

Времето беше невероятно хубаво, топло и слънчево. Изненадващо хубаво за началото на Април! На паркинга, сравнително малък, много трудно намерихме место за паркиране на колата. По моста. Зад канала с изтичащата вода от пречиствателната станция, по каменни стъпъла надолу, след кратко ходене пеша, стигнахме портите на манастира! Големи, тежки, обковани с ковано желязо порти. Като на манастир! Отворени манастирски порти, през които се виждаше двора, потънал в зеленина! Двор, впечатляващ с чистотата и подредеността. Манастир – малък по площ, но не и по значение!

Продължава тук.

Разказ на Слава за конкурс "Обич многолика".