- А аз искам да ви разкажа. Когато баща ни почина – останахме сами с майка ми. Баща ни се пресели в отвъдното много млад а ние бяхме толкова много деца. Кое от кое по-малки. Беше краят на февруари на най-трудната и студена година. По Добруджа всички зими са много сурови и студени, но тази зима беше изключително сурова и студена. Зимата на 1953/54. Снежните преспи достигаха до 3 метра височина. Нашата схлупена къщурка не се виждаше под тези преспи. Виждаше се само горната част от комина. И не само нашата къща. Почти цялото село беше под снега доста време. Едва изживяхме зимата.

Пролетта дойде. Като след дълго боледуване започнахме да се съвземаме. Как успя майка ни да ни изхрани – само тя си знаеше милата.

Една вечер, привечер в къщи дойде непозната двойка – мъж и жена.  На следващата  и на следващата, след 2-5 вечери имахме подобни посещения. Понякога идваха мъж и жена. Понякога по две-три жени. Понякога по двама-трима мъже и една жена. Различно. Понякога ги водеше познат или близък човек от селото, когото ние познавахме. Понякога идваха сами. Най-вероятно наши съселяни им посочват къщурката където живеехме.

Продължава тук.

Разказ на Слава за конкурс "Обич многолика".