Тишина и спокойствие! Красота и кротост! Още малко и ще си тръгвам, към почивната станция. А, не можех да се реша. Нещо, невидимо и силно ме задържаше още!
Предвечерна тишина! Ще започне и вечерния концерт на птичия свят – чуват се късите и резки „писвания” на косове, гълъби гукат....!Светът сияе, а .... сърцето ми е свито...., нещо много тревожно тупти .... Какво му става? Защо ...? Въздъхнах! Зареях отново поглед в далечината. А, сърцето ми усеща близостта на Човек, когото не съм виждала години наред!
Любувам се! На красивата есенна премяна на високото дърво. Погледът ми се спусна от върха на голямия, вековен чинар – дървото със сиво-бели петна по кората (като болестта „витилиго”). Не може да се обърка с други дървесни видове. Листата бяха вече златисто-жълто-кафяви и трудно се задържаха на клонките му!. Чувствителни са. Залюляват се от най-тихия ветрец, въртят се на слабите си, дълги дръжчици и откъснали се, правят чудесни пируети, преди да легнат тихичко на вече пожълтялата трева, под чинара. Животът им е само пролетно-летен – есента окапват, за да дадат път на следващото поколение, кожести, лакирани от горната страна, петделни, назъбени по периферията листа. От тези златисто-медено-шоколадени листа, прегънати на две по ширина и обвити едно в друго, си правя чудесни розички и букети, които, колкото пъти погледна, галят Душата ми, с невидима, топла и нежна ръка!
Продължава тук.
Разказ на Слава за конкурс "Обич многолика".