Посъвзех се! След жестокото падане върху цимента на празния басеин на ранчото, в Деня на Голямата Богородица (по стар стил). Тя ми е закрилница – така са ми казвали! И този път ме спаси! Здравеняк съм си, но и падането си го биваше!

Днес обещах да омеся питка, защото беше неделя – нали е празничен ден.

По принцип съм си калпава домакиня, не ми приляга много домакинската работа (не че някой друг ми я свършва), а в кулинарията определено съм първокласен профан! Но месенето на питка ми доставя удоволствие.

И винаги образа на Мама е пред мене! За Мама – месенето и печенето на хляб беше Божествен ритуал! Всяка Божа трета или четвърта вечер, приготвяше закваската. Омесваше по цели нощви топло и меко, живо тесто! То втасваше по няколко часа. Разпределяше го на 7-8 големи селски тави! Отново тестото втасваше, докато изпълни всички свободни места в тавите! По ранни зори Мама палеше фурната в двора (или кюмбето от към  външната стая – ако е зима) и когато тухлите побелеят от горещината (от изгорелите царевични или слънчогледови стъбла - това беше твърдия отоплителен материал в детството ми по Добруджа), фурната е готова за мятане на хляба!

При месенето и печенето на Хляба, Мама влагаше цялата си Обич и Доброта – за да нахрани голямата си и вечно гладна челяд, защото знае, че само Хляб без Обич не стига!

Продължава тук.

Разказ на Слава за конкурс "Обич многолика".