Един ден им дойде на гости една от бабите на Рая. Заедно прекарваха дълги часове в близкия парк и седнали под вековното дърво, Рая слушаше разказите на баба си за красивата далечна България.

Дните минаваха в игри, приказки и песни, но Рая виждаше, че тъга плува в очите на баба й. Тя тъгуваше за своя дом и приятелите си, останали там, далече...

Продължава тук.

Разказ на Ружа Василева за конкурс "Обич многолика".