Постинг
24.06.2014 14:00 -
Грях
На Фани й предстоеше дълго пътуване до Димитровградския пазар и искаше да си подбере мълчалив и сигурен таксиметърджия – искаше да си подремне в колата спокойно, пък и носеше доста пари за стоката. Огледа колите на пиацата, по - скоро лицата на шофьорите и се спря на него, защото изглеждаше тих, даже някак отнесен и това й хареса. Той ще е. Но се излъга. И той я беше избрал – скромно облечена жена, силно накуцваща, с мургаво лице, а някак светла душа...И й кимна безмълвно да седне отпред.
Скоро таксито се понесе по асфалта, сякаш плувайки, без тръскане и стрес, от радиото се носеше тиха музика и някаква невидима, далечна, тъжна жена пееше за болка и грях...
Продължава тук.
Разказ на Ружа Василева за конкурс "Обич многолика"
Няма коментари
