Постинг
26.04.2014 14:00 -
Реквием за мъртвото село
Като мъртвец неплакан и сам,
глухото село простира се там. Тъмнеят прозорци - очи ослепели. Не скърцат вратите - уста онемели. Стъпки не будят заспали пътеки. Млъкна камбаната селска навеки. Стрехите ниско привеждат чела
над запустелите птичи гнезда. В гераните мъртва водата лежи. За смях и за песен мегдана тъжи. Алена роза сред бурен линее. Къде е стопанката да я полее? Глухо въздиша порта прогнила, виси катинара, останал без сила. Затлачи се малката бистра река. Плаче полето за мъжка ръка. Няма невести песни да пеят, няма деца от сърце да се смеят. Няма край портите баби бъбриви. Няма и старци с калпачета сиви. Няма мъже и младежи напети. Няма девойчета с пазви налети. Само щурци и пчели работливи будят руините с песни звънливи...
Продължава тук.
Стихитвиеение на Генка Богданова за конкурса "Стъпки през времето"
глухото село простира се там. Тъмнеят прозорци - очи ослепели. Не скърцат вратите - уста онемели. Стъпки не будят заспали пътеки. Млъкна камбаната селска навеки. Стрехите ниско привеждат чела
над запустелите птичи гнезда. В гераните мъртва водата лежи. За смях и за песен мегдана тъжи. Алена роза сред бурен линее. Къде е стопанката да я полее? Глухо въздиша порта прогнила, виси катинара, останал без сила. Затлачи се малката бистра река. Плаче полето за мъжка ръка. Няма невести песни да пеят, няма деца от сърце да се смеят. Няма край портите баби бъбриви. Няма и старци с калпачета сиви. Няма мъже и младежи напети. Няма девойчета с пазви налети. Само щурци и пчели работливи будят руините с песни звънливи...
Продължава тук.
Стихитвиеение на Генка Богданова за конкурса "Стъпки през времето"
Няма коментари
