дишах въздух с мириса на люляка.

Раснах редом с житеното зрънце

и с песента на славея и щуреца.

2. Пътят извървян не беше лек,

в труд премина детството ми волно, 

а това направи ме човек, 

за да живея днес доволно.

3. Бил съм и пастирче малко

с катърите на паша в гората. 

Хлябът сух изяждах - беше сладко,

там срещах често даже и зората.

4. Понякога преборвах се с бури тежки,

но съм имал и попътен вятър.

Жънал съм със сърп в дните жежки, 

животът ми е като жив театър.

5.Срещнах пъстроокото момиче -

най-щастливият ми ден. 

Нежно като бялото кокиче -

петдесет и четири години крачи с мен.

Продължава тук.

Стихотворение на Никола Попов за конкурса "Стъпки през времето".