минава младостта.

Невидимо забързана

пристига старостта.

Гледаме пред себе си

от слънцето притворили очи

и радостно вълнение

в сърцето пръска своите лъчи.

Защото виждаме,

че семената хвърлени от нас

поникнали са,избуяли са

и вързали са здрав и пълен клас.

И нека заповяда старостта

невидимо забързана,задъхана!

В живота вечно ще я има младостта

от нас създадена,надъхана.

Стихотворение на Павлинка Тушлекова за конкурса "Стъпки през времето". Научете повече за него тук.