Но времето със вечния си бяг

не може да ме изненада.

Позната ми е тази сива влага –

в града, в косите ми, в очите ми,

в душата ми, в сърцето и мечтите ми.

Животът продължава пак

да  пада като този тежък сняг,

да посивява и да се топи

да заличава миналите дни.

Но кръговратът на природата е вечен

и пролетният ден е пак обречен

да се яви, и щем-нещем

от себе си отново да дадем

любов, сърце, мечти,

надежда, която да крепи

посятото от нас

до сетния ни час...

Стихотворение на Венета Григорова за конкурса "Стъпки през времето". Научи повече за него тук.