“Детито ще дойде, сигурна съм” отново си помисли тя, сякаш, за да убеди самата себе си. Превърташе в ръцете си чифт вълнени калци и пуфкаше притеснено, защото доста време мина, откакто излезе от къщи.
Точно в този момент от уличката срещу чучура се чу глъчка, а след нея се появиха и цяла тумба деца, козички и агънца. Животните се втурнаха към водата в постафите, а децата продължаваха да викат, да се закачат и да се смеят. Бавно приближаваха и те. Всичките бяха одърпани, мръсни и рошави.
- Стефане, Стефане – тихичко подвикна жената и се усмихна като го видя как се стресна и ококори. – Ела, ела, сине – махаше с ръка, но продължаваше да стои приведена.
От групичката се откъсна едно мускурливо момче с големи дупки на панталонките и босо. Но с големи, черни и умни очи, дълги мигли и красив прав нос. Рошав черен перчем се развяваше над челотому. Жената се пресгна и зарови пръстите си в перчема. Чак премаля – толкова дълго беше си мечтала как ще го погали по главицата.
Прочети още тук.
Разказ на Венета Григорова за конкурса "Стъпки през времето"
"Некой саображения", относно т...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....