Когато не знаех къде да се дяна
от твойте милувки настръхнала аз
и как да изтрия сълзите на свяна

 Дядо Калик - така му викахме ние, неговите внучки:  братовчедките Илийка, Васка, сестра ми Карамфилка и аз. Ходихме му на гости през лятото на него и на баба Карамфила /баба Калица/. До къщата им минаваше река Цибрица, където този, койт...

  Човек с романтична душа си е такъв по рождение. Отначало е палаво дете, след това любознателно, но все още дете, а после...търси красотата, пред която да спре, търси думи да я изрече. В никакъв случай не се моделира, а само расте. Щаст...

 Ранна утрин беше ранила. Росата още блестеше в тревите. Слънцето не бързаше да изгрее и сенките се помайваха в ниското. Таеше наоколо. Птиците още не пееха.
Пъргава булка кършеше снага надолу по пътеката към кладенеца. Бързаше да ошета...

 Такъв сняг не бях виждал. Е, не,че не съм де, то нали съм вече на кусур години, ама такъв чист и дебел не бях виждал, наистина. Това си мисля и вървя към кафенето. Минали машини, разринали също като в града, ама тука снегът чист, чист, ...

 Ще те накарам да се влюбиш,
в далечните ми искрени очи,
в които и тъгата ще погубиш,

 По жар да ходиш, но да пееш,
с краката си да чувстваш песента,
жаравата във себе си да слееш,

 Докоснах те, за да ме има,
от тебе взимах Обич с Топлина,
но знам, че още много има-

Ще ме попиташ ли и днеска:– Как си? А аз да те излъжа- без лъжа?
С очите мога ли да го направя, или да скрия обичта?
Ще ме попиташ ли и днеска:– Как е? А аз да те излъжа със сълза,

 Години с вятъра препусках,
по рачешки- почти напред,
посоките на времето изпусках,

 Ако от жажда тръгнеш някой ден към мен,
по вятъра прати ми вест. На мен да каже.
Бялото на облак ще съм откраднала за теб,

 Душата ми, самотница далечна,
с лъх неземен гали те в нощта.
Че тишината е нашето зачатие